В Държавен вестник, бр. 14 от 18.02.2025 г. е публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба No 1 от 2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения („Наредбата“). Промените в Наредбата са продиктувани от Решение от 25.01.2024 г. по дело С– 438/2022 г. на СЕС, според което не може да се предвижда ограничение за договаряне между адвокат и клиент на възнаграждение в размер не по-нисък от размер, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите (каквато според СЕС е Висшият адвокатски съвет).
Конкретните изменения в Наредбата са следните:
- Премахва се концепцията за минимален размер на адвокатските възнаграждения, като се променя заглавието на Наредбата – Наредба за определяне на възнаграждения за адвокатска работа. Заглавието е приведено в съответствие с чл. 36, ал. 2, изр. последно от Закона за адвокатурата („ЗА“), който предвижда издаваната от Висшия адвокатски съвет да бъде в размер на възнагражденията „за съответния вид работа“.
- Възприема се принципът, че адвокатските възнаграждения се определят свободно, с писмен договор между адвокат и клиент (чл. 1 от Наредбата). Отпада основанието за търсене на дисциплинарна отговорност по чл. 132, т. 5. от ЗА, защото не е предвиден минимален размер, който адвокатите да спазват.
- Наредбата се прилага в случаите, в които липсва договор между адвокат и клиент, независимо дали възнаграждението ще се определя от адвокатския съвет в случаите по чл. 36, ал. 2 от ЗА или от съда в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Критериите в Наредбата позволяват прилагането ѝ като ориентир за уреждане на отношенията между адвокат и клиент, доколкото чл. 36, ал. 2 от ЗА препраща към Наредбата.
- Наредбата се привежда в съответствие с изискванията на чл. 101, § от ДФЕС съобразно тълкуването му, дадено в Решението на СЕС по дело С–438/2022 г.
- Заличават се всички предвидени в Наредбата минимуми, независимо от начина на формулирането им и от вида на адвокатската работа, за която могат да бъдат определяни възнаграждения при липса на договор.
- В допълнителните разпоредби на Наредбата са въведени легални дефиниции на понятията „интерес“ и „фактическа сложност“, които са относими при определянето на възнагражденията за адвокатска работа. Понятията следват установените в законодателството, съдебната практика и обичая критерии, като по аналогия са използвани и дефиниции от ГПК, ЗННД, съответно Правилата на ВСС за оценка натовареността на съдиите – относно фактическата и правна сложност.
- Според Наредбата „интерес“ при парични вземания е номиналната стойност на вземането, а при периодични плащания – общата сума на плащанията за целия срок.
- При преценката за „фактическа и правна сложност“ се вземат предвид видът и обемът на проверяваните документи и приложимата правна уредба; комуникация с клиенти и др.
- С измененията на Наредбата се премахва етичното задължение към адвоката да не уговаря възнаграждение под определените в Наредбата размери.
Възнагражденията, предлагани от адвокатско дружество Николов и съдружници, са съобразени с клиентските предпочитания за предвидимост и прозрачност. Основният начин за определяне на адвокатските ни възнаграждения е основан на предварително определен хонорар, изчислен съобразно принципите и нормите на Наредбата и ЗА. В изключителни случаи адвокатско дружество Николов и съдружници предлага на своите клиенти и часови хонорар, определян в зависимост от опита и квалификацията на съответния адвокат или сътрудник на адвокатското дружество.