От 01.08.2015 г. влизат в сила изменения в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), с които в националното законодателство се имплементират разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове („АРС“) и за изменение на Регламент (ЕО) No 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ, L 165/63 от 18 юни 2013 г.) и се създават условия за прилагане на Регламент (ЕС) No 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) No 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители), (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.).
Основните изменения в ЗЗП касаят регламентирането на нова процедура по алтернативно решаване на спорове, възникнали във връзка с договори за продажба или предоставяне на услуга между търговец, установен в ЕС, и потребител, пребиваващ на територията на ЕС.
Регламентират се специални органи, които да разглеждат възникналите спорове и да съдействат на страните за тяхното разрешаване. Органите за АРС трябва да фигурират в нарочен списък, одобрен от Министъра на икономиката, а подведомствените им спорове могат да бъдат както национални – възникнали между търговец, установен на територията на държава членка, и потребител, намиращ се в момента на поръчката в пределите на същата държава, в която е установен търговецът, така и трансгранични – при които в момента на поръчката местонахождението на потребителя се различава от държавата, в която търговецът е установен. Трансграничните спорове трябва да произтичат от онлайн продажба на стоки и услуги и подлежат на разглеждане и разрешаване посредством онлайн платформа за АРС.
Всеки орган по АРС трябва да разработи и прилага процедурни правила за АРС, които напълно да отговарят на принципите на експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност. Производството следва да бъде максимално достъпно за потребителите – да изисква изразходването на минимални разходи и да предвижда възможност за онлайн подаване и обмен на документи. Правилата следва да определят и крайния акт, с който завършва производството, като възможните варианти са три – с предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по спора, с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие. Потребителят обаче не трябва да се лишава от възможността за защита по съдебен ред. Ако процедурата предвижда налагане на решение, решението има задължителна сила само ако страните предварително са били уведомени за задължителния му характер и са заявили изрично съгласието си. Ако страните използват процедура за АРС, която не предвижда налагане на решение, давностните срокове за защита по съдебен ред не текат, докато процедурата не приключи. На всеки етап от производството страните могат да се откажат от него, ако не са удовлетворени от резултатите или от начина на протичане на процедурата, но когато е предвидено задължително участие на търговеца в процедурата, тази възможност се прилага само за потребителя.
От своя страна, самите търговци се задължават да предоставят на потребителите информация за органите по АРС, в чийто обхват на дейност попадат, и за тези от тях, към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват. За неизпълнение на това свое задължение търговците подлежат на санкции – глоба от 200 до 500 лева за физическите лица и имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лева за едноличните търговци и юридическите лица за всеки отделен случай.
Търговците, установени в рамките на Европейския съюз, които сключват договори за онлайн продажби или услуги и онлайн търговия, поставят на интернет страниците си електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове (платформа за ОРС), която е леснодостъпна за потребителите.
Съгласно измененията на закона Комисията за защита на потребителите ( „КЗП“) също ще осъществява дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове чрез помирителни комисии, а Европейският потребителски център към КЗП ще съдейства на потребителите да получат достъп до орган за АРС в друга държава-членка на Европейския съюз, компетентен да разгледа трансграничния спор, свързан със задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги. Общи и секторни помирителни комисии ще бъдат създадени към КЗП като органи за алтернативно решаване на потребителски спорове. Общите помирителни комисии ще съдействат за разрешаване на национални и трансгранични спорове между потребители и търговци във връзка с договори за продажба на стоки и предоставяне на услуги, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация на стоки или услуги, неравноправни клаузи в договорите, нелоялни търговски практики, предоставяне на съществена информация, туристически услуги и договори, сключвани с потребители. Общите помирителни комисии ще разглеждат и спорове между потребители и търговци в сектори на икономиката, в които няма орган за АРС. Секторните помирителни комисии ще се занимават с национални и трансгранични спорове между потребители и търговци в областта на енергетика, водоснабдителни и канализационни услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт и финансови услуги. Създава се и специална помирителната комисия за платежни спорове в съответствие със Закона за платежните услуги и платежните системи.
Процедурата по разглеждане на спора от общите и секторните помирителни комисии предвижда въпросът да бъде отнесен първо към търговеца и, ако страните не успеят да постигнат съгласие, потребителят да има възможността да сезира общите или секторните помирителни комисии чрез подаване на заявление в писмена форма до КЗП. Заявлението и приложената към него документация ще могат да се подават и по електронен път, чрез сайта на КЗП. Процедурата завършва с изготвяне на помирително предложение, което има силата на споразумение, ако се одобри от страните. Ако обаче някоя от тях не изпълнява задълженията си по него, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора – предмет на споразумението. Изпълнителна сила на сключеното споразумение може да се постигне, като споразумението се предостави за одобрение пред компетентния съд. Производството пред секторните и общите помирителни комисии е еднократно – втори път спорът не може да бъде разгледан от тях. Към КЗП ще действат и медиатори, които ще спомагат за разрешаването на спорове между потребители и търговци. Образувано производство пред секторни или общи помирителни комисии отново спира давностния срок за защита по съдебен ред.
Наред с горните нововъведения в законодателната уредба изменения има и в регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори. Въвеждат се две нови хипотези на такива клаузи, а именно: (а) клаузи, които предвиждат автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича договорът, и (б) хипотезата, при която за потребителят е невъзможно да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Остава възможността за потребителя да прекрати едностранно сключен от него договор, без да дължи каквито и да е обезщетения и неустойки, ако не е съгласен с изменения на приложимите към договора общи условия, но само ако те не се дължат на разпореждане на съответния компетентен орган.
Исковете, свързани с неравноправни клаузи в потребителски договори вече ще се разглеждат по реда на бързото производство, уредено в Глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.