От 21.05.2016 г. влиза в сила нов Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
- Основни цели на закона
Новият ЗТМТМ има за цел, от една страна, да хармонизира българското законодателство в областта на свободното движение на работници и заетостта на чужденци – граждани на трети държави, на територията на Република България с актовете на Европейския съюз. По-конкретно законът имплементира разпоредбите на редица директиви, регламентиращи влизането и пребиваването в ЕС на граждани на трети страни. Ролята на тези актове е да осигурят правна сигурност както за желаещите да работят в рамките на ЕС граждани на трети държави, така и за пазара на труда на приемащите държави членки. Директивите са насочени и към гарантиране в пълен обем на равнопоставеността в областта на мобилността за всички европейски работници.
От друга страна, с новия закон се прави кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която беше разпокъсана в различни по характер нормативни актове. По-конкретно ЗТМТМ обединява и модифицира разпоредбите, които до този момент се съдържаха от една страна в Закона за насърчаване на заетостта, а от друга в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България.
ЗТМТМ съдържа общата уредба и правила за достъпа до пазара на труда в България на работници – чужденци от трети държави. Специфичните правила следва да бъдат разписани в Правилник за прилагане на ЗТМТМ и в нови наредби, които ще бъдат приети въз основа на закона.
- Предоставяне на достъп на чужденци до пазара на труда в България
ЗТМТМ обобщава правните основания за разрешаване достъп до българския пазар на труда на чужденци – граждани на трети държави, а именно:
- Трудов договор с български работодател
- Командироване в България в рамките на предоставяне на услуги
- Преместване при условията на вътрешно корпоративен трансфер
- Извършване на дейност на свободна практика
Законът съдържа основните изисквания, които следва да се съблюдават при разрешаване на достъп до българския пазар на труда на чужденци – граждани на трети държави. Те включват, но не се изчерпват с провеждане от работодателя на предварително проучване за състоянието на пазара на труда (пазарен тест), съотношение 1:10 между наети по трудов договор чужденци и наети български граждани, граждани на ЕС и други лица с приравнени на тях права, изискване за притежаване на специализирани знания, умения и професионален опит от чужденците, предлагане на условия на труд, които не са по-неблагоприятни от условията за български граждани и др.
При сключване на трудов договор с чужденец, както и при преместване при условията на вътрешно корпоративен трансфер Агенцията по заетостта издава решение за разрешаване на достъп до пазара на труда. При командироване в рамките на предоставяне на услуги Агенцията по заетостта издава разрешение за работа. Решението за достъп до пазара на труда, съответно разрешението за работа, се издават за срок до 12 месеца, освен в случаите на висококвалифицирана заетост на чужденци, когато решението за достъп се дава за срока на трудовия договор с чужденеца, който не трябва да е по-кратък от 12 месеца.
Въз основа на решението за достъп, съответно разрешението за работа, чужденецът следва да кандидатства за виза за дългосрочно пребиваване (тип „Д“), а след получаване на визата може да влезе в страната и да кандидатства пред Министерството на вътрешните работи за разрешение за пребиваване.
ЗТМТМ посочва категориите чужденци, които имат право на свободен достъп до българския пазар на труда, без да се изисква да преминават през разрешителни процедури. Тук се включват чужденци, които:
- имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България и членовете на техните семейства
- са членове на семейството на български граждани
- са членове на семейството на граждани на държава-членка на ЕС, които са се възползвали от правото си на свободно придвижване в рамките на ЕС
- имат предоставено право на убежище или международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците, и др.
- Вътрешнокорпоративен трансфер
Законът въвежда подробна уредба на вътрешнокорпоративния трансфер като едно от основанията за достъп на чужденци до пазара на труда.
Вътрешнокорпоративният трансфер представлява временно преместване с цел работа или обучение на работник – чужденец от трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което чужденецът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България. Законът дефинира и понятието „група предприятия“, като по този начин посочва рамките, в които може да се ползва опцията на вътрешнокорпоративния трансфер при релокиране на служители между свързани предприятия.
Решението на Агенцията по заетостта за предоставяне достъп до пазара на труда на основание вътрешнокорпоративен трансфер дава право на работника-чужденец да извършва трудова дейност само за конкретно предприятие или група предприятия и само за определени длъжности, а именно – ръководител, специалист или служител-стажант, както са дефинирани в закона.
Предимство на опцията на вътрешнокорпоративния трансфер е, че при нея не се изисква провеждане на пазарен тест, както и няма изискване за съотношение 1:10 между чужденци и български/европейски граждани, като условия за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда. Разрешението се дава за срок от 12 месеца и може да бъде продължавано за общ период до 3 години за работещите като ръководители и специалисти.
С изменения в Закона за чужденците в Република България на чужденец, получил разрешение за пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от друга държава-членка на ЕС, се предоставя право на краткосрочно пребиваване в България (до 90 дни в рамките на всеки 6-месечен период), без да има нужда да преминава през допълнителни административни процедури.
- Висококвалифицирана заетост
Раздел III от глава втора на ЗТМТМ е посветен на издаването на решение за достъп до пазара на труда на чужденци при условията на висококвалифицирана заетост. Текстът на закона възпроизвежда без съществени промени съществувалата до момента регламентация, която се съдържаше в Закона за насърчаване на заетостта и в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България.
- Равно третиране
Отделна глава от ЗТМТМ е посветена на равното третиране на работниците от ЕС, както и от трети държави, с българските граждани, по отношение на основен набор от права, касаещи професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в Република България. Това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на достъпа до социални права като средство за привличане на работници и служители от трети държави на територията на ЕС, от които има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на висококвалифицирани, както и за сезонна заетост.
- Изменения в други закони
С преходните и заключителни разпоредби на ЗТМТМ се отменят разпоредби в Закона за насърчаване на заетостта, които до този момент регламентираха достъпа до пазара на труда на чужденци. Правят се изменения и в Закона за чужденците в Република България, като най-съществените са свързани с въвеждането на нова, подробна уредба относно издаване на разрешения за пребиваване на чужденци за целите на вътрешнокорпоративен трансфер.