Нов закон за кредитите за недвижими имоти

На 02.08.2016 г. влезе в сила нов закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (по-нататък „ЗКНИП“), с който в националното законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.02.2014 г. Законът се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени след влизането му в сила от потребители, като за потребител се счита лице, което действа извън своята търговска, стопанска или професионална дейност. Законът урежда изискванията за предоставяне на кредити на потребители, като за целите на прилагане на разпоредбите му, за кредити за недвижим имот се считат кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот.

  1. Общи изисквания 

Основна цел на закона е вземане на информирано решение от страна на потребителя за сключване на съответната сделка с кредитна институция, осигуряването на възможност за сравняване на предлаганите пазарни условия и преценка за ефекта на договора за кредит върху финансовото състояние на потребителя. В тази връзка и законът въвежда задължения за кредиторите и кредитните посредници да представят на потребителите съществената информация от условията по кредита в достъпна и разбираема форма. Общата информация, която следва да бъде предоставена на разположение на потребителите, включва информация за цели, обезпечения, срокове, нива и видове лихвени проценти, размер на общи разходи по кредита и обща дължима сума от потребителя, допълнителни разходи, погасителен план и възможни последици при неизпълнение на задълженията по договора за кредит.

Наред с гореизброената обща информация, кредиторът е длъжен да представя на потребителя и персонализирана информация, съобразена с личните му потребности, финансово състояние и предпочитания, за целите на вземане на информирано решение и сравняване на пазарните условия по кредита с тези, предлагани от други кредитни институции. Информацията следва да се предоставя в стандартизиран образец, утвърден в приложение към закона.

  1. Оценка на кредитоспособността

За предотвратяване на прекомерната задлъжнялост ЗКНИП изрично регламентира задължението на кредитора да прецени възможността на потребителя да изпълнява задълженията си по договора за кредит (т.нар. оценка на кредитоспособността) преди отпускането на кредит. Оценката се извършва въз основа на информация за доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от финансов и икономически характер, като законът забранява предоставянето на кредит при отрицателна оценката на кредитоспособността. След сключването на договор за кредит кредиторът е лишен от правото да прекрати или измени договора във вреда на потребителя, позовавайки се на неправилно извършена оценка на кредитоспособността, освен ако се установи, че потребителят умишлено е укрил или е предоставил невярна информация.

Когато след сключване на договора за кредит страните постигнат съгласие да променят общия размер на предоставения кредит, кредиторът е длъжен да актуализира наличната финансова информация за потребителя и да извърши нова оценка на кредитоспособността преди всяко значително увеличаване на общия размер на кредита, освен когато увеличението е било предвидено и е било включено при първоначалната оценка на кредитоспособността.

  1. Сключване на договор за кредит  

След положителна оценка на кредитоспособността, кредиторът представя обвързващо предложение на потребителя. За такова предложение се счита предоставянето на проект на договор за кредит, съдържащ всички индивидуално договорени между страните условия. След получаването на проекта потребителят разполага със срок от не по-малко от 14 дни, в рамките на които да вземе решение дали да сключи договора.

Законът въвежда писмена форма за действителност на договора за кредит, като той може да бъде сключен и чрез средствата за комуникация от разстояние. ЗКНИП въвежда задължителни реквизити от съдържанието на договора за кредит, липсата на които води до неговата недействителност. Сред задължителните реквизити попадат: срокът, общият размер на кредита, условията по усвояването, условията по погасяването, лихвеният процент по кредита, годишният процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума по кредита. Когато като условие за получаване на кредита задължително се изисква сключване на договор за застраховка, кредиторът е длъжен да приема освен застрахователните полици на застрахователя, с който той работи, и полиците на застрахователи, които осигуряват равностойно покритие.

При договор за кредит с променлив лихвен процент кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика, която задължително съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Методиката задължително се включва в договора за кредит и не може в последствие да бъде променяна едностранно от кредитора.

  1. Обезпечения 

Съгласно новия закон кредиторът е длъжен да предостави на потребителя право на избор във връзка с обезпечаването на кредита, като потребителят следва да реши дали да сключи договор за кредит, при който кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението по договора, или да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение потребителят отговаря с цялото си имущество.

Наред с горното, според разпоредбите на новоприетия закон, кредиторът не може да задължава потребителя да издава запис на заповед или менителница за целите на обезпечаването на договора. Ако все пак съгласие за издаването им бъде постигнато, след всяко плащане кредиторът е длъжен да привежда ценните книги в съответствие с остатъчния размер на задължението. При погасяване на задължението кредиторът е длъжен незабавно да върне на потребителя издадения запис на заповед или менителница.

  1. Такси и комисиони. Годишен процент на разходите

Законът регламентира правото на кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но категорично забранява събирането на такива за действия по усвояване и управление на кредита. Въведена е и забрана за повторно събиране на такса или комисиона за едно и също действие.

Видът на таксите и/или комисионите и действието, за което се събират, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за кредит, като кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на суми, включително на лихви, такси, комисиони или други видове разходи, които не са предвидени в сключения договор за кредит, включително и при последващи изменения и допълнения към подписания договор.

Законът въвежда и лимит на разходите по кредита – годишният процент на разходите не може да надвишава с повече от 5 пъти законната лихва за забава. Стойността на годишния процент на разходите по договора е задължителен реквизит от договора за кредит, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, изчислени на годишна база от общия размер на предоставения кредит, съгласно определена от закона формула. Изчисляването на годишния процент на разходите по кредита се извършва при допускането, че договорът за кредит ще остане в сила за срока, за който е бил сключен, и страните ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него.

Клаузи, които въвеждат разходи в по-голям размер от горепосочения, се смятат за нищожни. При извършени плащания по договори за кредит, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни, надвзетите суми над прага се удържат при последващи плащания по кредита, а когато, поради противоречие с разпоредбите на ЗКНИП, целият договор за кредит бъде обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане само на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.

  1. Промяна в лихвените проценти

При промяна в нивата на лихвените проценти кредиторът е длъжен да уведомява потребителя за всяка промяна на лихвения процент, като уведомлението трябва да съдържа информация за размера на погасителните вноски след влизането в сила на новия лихвен процент, както и за броя или периодичността на погасителните вноски, ако се променят. Ако лихвеният процент зависи от определени референтни показатели, чиято стойност се обявява публично, страните по договора може да уговорят информацията да се предоставя периодично на потребителя заедно с размера на новите месечни погасителни вноски. При промяна на сроковете и условията на договора за кредит, кредиторът предоставя на потребителя нов погасителен план, отразяващ промяната.

  1. Услуга по предоставяне на съвет

ЗКНИП регламентира и специфична услуга, която ще бъде предоставяна на потребителите единствено от кредиторите и кредитните посредници – предоставяне на съвет за договор за кредит. Самите кредитни посредници законът разграничава на съветници, обвързани с конкретен кредитор/и, и независими съветници. Кредиторите и обвързаните кредитни посредници разглеждат достатъчно голям брой договори за кредит от предлаганите от тях и препоръчват на потребителя един или няколко договора за кредит, подходящи за неговите потребности, финансово състояние и лично положение. Необвързаните кредитни посредници разглеждат достатъчно голям брой договори за кредит от предлаганите на пазара и препоръчват на потребителя един или няколко договора за кредит. В дейността си те следва да се ръководят изцяло от интересите на потребителя.

  1. Превалутиране

Законът урежда и правото на потребителя да превалутира кредит в чуждестранна валута във валутата, в която основно получава доходи или притежава активи, или във валутата на държавата членка, в която е обичайното му местопребиваване. При превалутиране в различна от горепосочените валути, в която обаче кредиторът предлага кредити, превалутирането се ръководи от уговорените условия за съответния договор за кредит. Превалутирането се извършва по обменния курс на Българската народна банка в деня на промяна на валутата, освен ако в договора за кредит е предвидено друго.

  1. Предсрочно погасяване и забава 

В ЗКНИП се въвеждат и ясни правила, касаещи предсрочното погасяване на кредита. Потребителят има правото да погаси изцяло или частично задълженията си, което задължително води до намаляване на общите разходи по кредита чрез намаляване на лихвата и всички други разходи за оставащата част от срока на договора. Законът забранява на кредитора да отказва да приеме цялостно или частично предсрочно погасяване.

Въведен е и лимит на обезщетението, което може да иска кредиторът за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, като лимитът е 1% от предсрочно погасената сума по кредита. На подобно обезщетение кредиторът има право, когато кредитът е погасен преди изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. Само по изключение, ако кредиторът докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване в по-голям размер, кредиторът може да търси по-голямо обезщетение. Правото на подобно обезщетение отпада след изплащането на 12 месечни погасителни вноски по кредита.

Въвеждат се и правила, касаещи забава на потребителя и дължимите на кредитора обезщетения. В подобни случаи кредиторът има право на обезщетение за забава само върху размера на просрочената сума за времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а кредиторът не може да отказва частично плащане по договора.

Вземанията на кредитора по договора за кредит могат да бъдат прехвърляни на трети лица само при наличие на такава възможност, предвидена в договора за кредит. 

  1. Разрешаване на спорове

Контрола по спазването на разпоредбите на ЗКНИП осъществява Комисията за защита на потребителите („КЗП“), като потребителите имат правото да подават до КЗП жалби, свързани с договори за кредити за недвижими имоти. Наред с възможността за сигнализиране на КЗП, всеки кредитор и кредитен посредник е длъжен да предвиди във вътрешните си правила процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с жалби на потребители.

По всяко постъпило възражение, кредиторът следва да се произнесе в срок до 30 дни. При липса на произнасяне или когато решението не удовлетворява потребителя, спорът може да бъде отнесен за разглеждане от орган за алтернативно решаване на потребителски спорове – секторната помирителна комисия към КЗП. Производството пред кредитора не е задължително условие за иницииране на процедура пред КЗП. При трансгранични спорове секторната комисия си сътрудничи със съответните компетентни органи за алтернативно решаване на спорове на другите държави членки, като обменя информация и становища с тях.

Нов закон за трудовата миграция и мобилност

От 21.05.2016 г. влиза в сила нов Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).

  1. Основни цели на закона

Новият ЗТМТМ има за цел, от една страна, да хармонизира българското законодателство в областта на свободното движение на работници и заетостта на чужденци – граждани на трети държави, на територията на Република България с актовете на Европейския съюз. По-конкретно законът имплементира разпоредбите на редица директиви, регламентиращи влизането и пребиваването в ЕС на граждани на трети страни. Ролята на тези актове е да осигурят правна сигурност както за желаещите да работят в рамките на ЕС граждани на трети държави, така и за пазара на труда на приемащите държави членки. Директивите са насочени и към гарантиране в пълен обем на равнопоставеността в областта на мобилността за всички европейски работници.

От друга страна, с новия закон се прави кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност, която беше разпокъсана в различни по характер нормативни актове. По-конкретно ЗТМТМ обединява и модифицира разпоредбите, които до този момент се съдържаха от една страна в Закона за насърчаване на заетостта, а от друга в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България.

ЗТМТМ съдържа общата уредба и правила за достъпа до пазара на труда в България на работници – чужденци от трети държави. Специфичните правила следва да бъдат разписани в Правилник за прилагане на ЗТМТМ и в нови наредби, които ще бъдат приети въз основа на закона.

  1. Предоставяне на достъп на чужденци до пазара на труда в България

ЗТМТМ обобщава правните основания за разрешаване достъп до българския пазар на труда на чужденци – граждани на трети държави, а именно:

  • Трудов договор с български работодател
  • Командироване в България в рамките на предоставяне на услуги
  • Преместване при условията на вътрешно корпоративен трансфер
  • Извършване на дейност на свободна практика

Законът съдържа основните изисквания, които следва да се съблюдават при разрешаване на достъп до българския пазар на труда на чужденци – граждани на трети държави. Те включват, но не се изчерпват с провеждане от работодателя на предварително проучване за състоянието на пазара на труда (пазарен тест), съотношение 1:10 между наети по трудов договор чужденци и наети български граждани, граждани на ЕС и други лица с приравнени на тях права, изискване за притежаване на специализирани знания, умения и професионален опит от чужденците, предлагане на условия на труд, които не са по-неблагоприятни от условията за български граждани и др.

При сключване на трудов договор с чужденец, както и при преместване при условията на вътрешно корпоративен трансфер Агенцията по заетостта издава решение за разрешаване на достъп до пазара на труда. При командироване в рамките на предоставяне на услуги Агенцията по заетостта издава разрешение за работа. Решението за достъп до пазара на труда, съответно разрешението за работа, се издават за срок до 12 месеца, освен в случаите на висококвалифицирана заетост на чужденци, когато решението за достъп се дава за срока на трудовия договор с чужденеца, който не трябва да е по-кратък от 12 месеца.

Въз основа на решението за достъп, съответно разрешението за работа, чужденецът следва да кандидатства за виза за дългосрочно пребиваване (тип „Д“), а след получаване на визата може да влезе в страната и да кандидатства пред Министерството на вътрешните работи за разрешение за пребиваване.

ЗТМТМ посочва категориите чужденци, които имат право на свободен достъп до българския пазар на труда, без да се изисква да преминават през разрешителни процедури. Тук се включват чужденци, които:

  • имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България и членовете на техните семейства
  • са членове на семейството на български граждани
  • са членове на семейството на граждани на държава-членка на ЕС, които са се възползвали от правото си на свободно придвижване в рамките на ЕС
  • имат предоставено право на убежище или международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците, и др.
  1. Вътрешнокорпоративен трансфер

Законът въвежда подробна уредба на вътрешнокорпоративния трансфер като едно от основанията за достъп на чужденци до пазара на труда.

Вътрешнокорпоративният трансфер представлява временно преместване с цел работа или обучение на работник – чужденец от трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което чужденецът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България. Законът дефинира и понятието „група предприятия“, като по този начин посочва рамките, в които може да се ползва опцията на вътрешнокорпоративния трансфер при релокиране на служители между свързани предприятия.

Решението на Агенцията по заетостта за предоставяне достъп до пазара на труда на основание вътрешнокорпоративен трансфер дава право на работника-чужденец да извършва трудова дейност само за конкретно предприятие или група предприятия и само за определени длъжности, а именно – ръководител, специалист или служител-стажант, както са дефинирани в закона.

Предимство на опцията на вътрешнокорпоративния трансфер е, че при нея не се изисква провеждане на пазарен тест, както и няма изискване за съотношение 1:10 между чужденци и български/европейски граждани, като условия за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда. Разрешението се дава за срок от 12 месеца и може да бъде продължавано за общ период до 3 години за работещите като ръководители и специалисти.

С изменения в Закона за чужденците в Република България на чужденец, получил разрешение за пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от друга държава-членка на ЕС, се предоставя право на краткосрочно пребиваване в България (до 90 дни в рамките на всеки 6-месечен период), без да има нужда да преминава през допълнителни административни процедури.

  1. Висококвалифицирана заетост

Раздел III от глава втора на ЗТМТМ е посветен на издаването на решение за достъп до пазара на труда на чужденци при условията на висококвалифицирана заетост. Текстът на закона възпроизвежда без съществени промени съществувалата до момента регламентация, която се съдържаше в Закона за насърчаване на заетостта и в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България.

  1. Равно третиране

Отделна глава от ЗТМТМ е посветена на равното третиране на работниците от ЕС, както и от трети държави, с българските граждани, по отношение на основен набор от права, касаещи професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в Република България. Това се налага с оглед на все по-нарастващото значение на достъпа до социални права като средство за привличане на работници и служители от трети държави на територията на ЕС, от които има недостиг на европейския пазар на труда, в частност на висококвалифицирани, както и за сезонна заетост.

  1. Изменения в други закони

С преходните и заключителни разпоредби на ЗТМТМ се отменят разпоредби в Закона за насърчаване на заетостта, които до този момент регламентираха достъпа до пазара на труда на чужденци. Правят се изменения и в Закона за чужденците в Република България, като най-съществените са свързани с въвеждането на нова, подробна уредба относно издаване на разрешения за пребиваване на чужденци за целите на вътрешнокорпоративен трансфер.

Списък на професиите с недостиг на специалисти

Одобрен е Списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда.

Списъкът се издава във връзка с последните изменения в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България и по-конкретно изменения, касаещи режима на висококвалифицираната заетост на чужденци.

Облекчава се процедурата по издаване на разрешение на чужденци за извършване на висококвалифицирана заетост, като отпада изискването за провеждане на предварителен пазарен тест от работодателя, при условие че чужденецът ще заема длъжност, включена в утвърдения списък.

Професиите, които са включени в списъка, са основно от сектора на IT услугите. По-конкретно единичните групи професии са, както следва:

  • Специалисти по продажби в областта на информационните и комуникационни технологии
  • Системни анализатори
  • Софтуерни разработчици
  • Разработчици на уебсъдържание и мултимедия
  • Приложни програмисти
  • Разработчици на софтуер и софтуерни приложения и анализатори
  • Проектанти и администратори на бази данни
  • Системни администратори
  • Специалисти по компютърни мрежи
  • Специалисти по бази данни и мрежи.

Нов закон за счетоводството

От 01.01.2016 г. влиза в сила нов Закон за счетоводството, с който се въвеждат редица новости в нормативна уредба относно финансовите отчети на предприятията, изискванията към годишните финансови отчети, извършването на независим финансов одит, обявяването на финансови отчети, съхраняването на счетоводна информация.

1. Категории предприятия

Новият закон разделя предприятията на няколко категории, като принадлежността към една от тях се определя според стойността на определени от закона показатели към 31 декември на текущия отчетен период. Принадлежността към определена категория определя съдържанието на финансовите отчети, задължението за извършване на независим финансов одит, изготвянето на годишен доклад за дейността, както и обявяването на отчетите. Категориите са следните:

(а) Микропредприятия – предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните три показатели: а) балансова стойност на активите – 700 000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 1 400 000 лв., и в) средна численост на персонала – 10 души.

(б) Малки предприятия – предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели: а) балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв., и в) средна численост на персонала – 50 души.

(в) Средни предприятия – предприятия, които не са малки предприятия и които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели: а) балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв., и в) средна численост на персонала – 250 души.

(г) Големи предприятия – предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показателя: а) балансова стойност на активите – 38 000  000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв., и в) средна численост на персонала – 250 души.

Когато за последните два отчетни периода предприятие престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория, принадлежността му към определена категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. Когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, то се категоризира според показателите за последния отчетен период.

2. Групи предприятия 

Изготвянето на консолидирани финансови отчети зависи от принадлежността на групата към дефинираните от закона категории групи предприятия. Принадлежността към определена категория група определя съдържанието на консолидираните финансови отчети, задължението за извършване на независим финансов одит, изготвянето на консолидиран доклад за дейността. Категориите групи са следните: 

(а) Малки групи – групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущия отчетен период, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя: а) балансова стойност на активите – 8 000 000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 16 000 000 лв.; 3) средна численост на персонала – 50 души.

(б) Средни групи – групи предприятия, които не са малки групи, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, не надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя: а) балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.; в) средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

(в) Големи групи – групи предприятия, на които сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа, съставени към 31 декември на текущата година, надхвърля праговете най-малко на два от следните три показателя: а) балансова стойност на активите – 38 000 000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 76 000 000 лв.; в) средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

3. Изисквания към годишните финансови отчети (ГФО)и консолидираните финансови отчети

Изискванията за минималното изискуемо съдържание на ГФО се определят в зависимост от вида предприятие и принадлежността му към категориите по т. 1 и групите по т. 2.

От 01.01.2016 г. минималното съдържание на ГФО за всички предприятия ще включва счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение, като от минималното съдържание отпадат отчетът за паричните потоци и отчетът за собствения капитал. Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовия отчет се определят с приложимите счетоводни стандарти, като всяко предприятие, макар и да не е задължено, може по собствена преценка да изготви пълния пакет с документи.

Годишният финансов отчет на едноличните търговци, чиито нетни приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърлят 200 000 лв. и който не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите.

Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели, с изключение на инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия.

Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс, съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение.

Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти.

Новият Закон за счетоводството дефинира понятието „предприятие от обществен интерес“. Това са предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз, кредитни институции, застрахователи и презастрахователи, пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове, инвестиционни посредници, които са големи предприятия, колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества, които са големи предприятия, финансови институции, които са големи предприятия, Холдинг Български държавни железници ЕАД, и дъщерните му предприятия; Национална компания „Железопътна инфраструктура, търговски дружества, чиято основна дейност е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия и които са големи предприятия по смисъла на закона, търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ и които са големи предприятия, търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги.

Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес.

Годишните финансови отчети на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се съставят на базата на Националните счетоводни стандарти. Те могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база. Годишните финансови отчети на предприятията от обществен интерес се съставят на базата на Международните счетоводни стандарти. Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.

4. Финансов одит  

С новите текстове на закона са въведени и различни изисквания за задължителния финансов одит на предприятията, който вече не е обвързан единствено с вида търговско дружество, съответно юридическо лице. На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:

(i) Малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели: а) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.; б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.; в) средна численост на персонала – 50 души;

(ii) Средните и големите предприятия;

(iii) Предприятията от обществен интерес;

(iv) Средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;

(v) Предприятия, за които това изискване е установено със закон;

(vi) Акционерните дружества и командитните дружества с акции, независимо дали принадлежат към микропредприятията или малките предприятия, с изключение на случаите когато дружествата не са осъществявали дейност през отчетния период;

(vii) Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията;

(viii) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели: а) балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.; б) размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година – 2 000 000 лв.; в) обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.

(ix) Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по посредничество при международно осиновяване.

5. Срокове за обявяване на финансовите отчети и годишните доклади

Новият закон въвежда единен срок за обявяване на годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади за дейността в Търговския регистър, съответно Централния регистър на Министерство на правосъдието, икономическо издание или интернет, а именно 30 юни на следващата година. Срокът се смята спазен и когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срок, но е постановен отказ за публикуване и в 14-дневен срок от влизането в сила на отказа е подадено повторно заявление за публикуване. 

Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността.

Заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година. Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, не обявяват финансови отчети.

За надлежното изготвяне и обявяване на финансовите отчети, финансовия им одит, както и за спазването на законовите изисквания в счетоводството на предприятието, отговаря неговият ръководител, който по смисъла на закона е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата. Спазването на законовите изисквания е скрепено и със значително увеличени глоби.

6. Други изменения 

Освен ограничаване на изискванията за ГФО и тяхното одитиране, законът предвижда облекчения и във връзка с инвентаризацията на активите и пасивите, която досега задължително се извършваше веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети. От 01.01.2016 г. предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, няма да извършват задължителна инвентаризация.

За определени категории предприятия и групи предприятия се въвеждат задължения за представяне заедно с ГФО на декларации за корпоративно управление, нефинансови декларации, както и годишен доклад за плащанията, извършени към правителства.

Без преференции за проекти от биомаса след 01.01.16

Съгласно действащата законодателна уредба от задължително изкупуване на електроенергия по преференциални цени продължават да се възползват електрически централи с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони, които отговарят на следните изисквания:

а) имат инсталирана електрическа мощност до 1,5 MW и използват биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 на сто; или

б) имат инсталирана електрическа мощност 500 kW и използват биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство.

Преференциите отпадат и за горните типове централи след 01.01.2016 г. Изменения в режима на преференциалното изкупуване на електроенергията от биомаса централи, които водят до отпадане на задължението за изкупуване по преференциални цени на произведената енергия от нови биомаса централи, въведени в експлоатация след 01.01.2016 г, бяха приети с преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, който беше обнародван в Държавен вестник на 18.12.2015 г.

Междувременно, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обяви новите, по-ниски преференциални цени за електричеството, изкупувано от част от биомаса централите. Засегнати от намалените цени са биомаса централи с инсталирана електрическа мощност до 1,5 MW, използващи биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 на сто. За тях, считано от 01.12.2015 г. влизат в сила следните преференциални цени:

  • 376,78 лв./MWh – за централите с инсталирана мощност до 500 kW (при цена до 30.11.2015 г. от 483,81 лв. / MWh); и
  • 347,46 лв./MWh – за централите с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW (при цена до 30.11.2015 г. от 450,09 лв./MWh).

Съществени промени в ценообразуващи елементи (според доклада на комисията) водят до намаляване и на преференциалната цена за изкупуване на енергия от централи с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство, с инсталирана мощност до 500 kW. За тях цената за изкупуване е намалена от 397,09 лв./MWh на 349.06 лв./MWh.

На практика новите цени ще важат само за централи, въведени в експлоатация в периода от 1 до 31 декември 2015 г.

Висококвалифицирана заетост на чужденци

С изменения в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, обнародвани в Държавен вестник, бр. 80 от 16.10.2015 г. бяха въведени някои промени в режима на висококвалифицираната заетост на чужденци. Целта на промените е да облекчи процедурата по издаване на разрешение на чужденци за извършване на висококвалифицирана заетост.

Отпада изискването за провеждане на предварителен пазарен тест от работодателя и търсене на подходящи кандидати български или европейски граждани за съответната длъжност, в случаите когато чужденецът ще бъде нает на длъжност от единична група професии от Националната класификация на професиите и длъжностите, включена в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Списъкът следва да бъде утвърден от министъра на труда и социалната политика до 31.01.2016 г. Може да бъде актуализиран ежегодно до 31 януари.

За получаване на положително решение от Агенция по заетостта за упражняване на висококвалифицирана заетост без провеждане на пазарен тест, чужденецът местният работодател трябва да се съобразят със следните условия:

  • Чужденецът следва да притежава висше образование, придобито след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
  • Брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на чужденеца следва да бъде най-малко три пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на трудовия договор;
  • Трудовият договор да е сключен за срок не по-кратък от 12 месеца.

Промени в Закона за защита на потребителите

От 01.08.2015 г. влизат в сила изменения в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), с които в националното законодателство се имплементират разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове („АРС“) и за изменение на Регламент (ЕО) No 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ, L 165/63 от 18 юни 2013 г.) и се създават условия за прилагане на Регламент (ЕС) No 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) No 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители), (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.).

Основните изменения в ЗЗП касаят регламентирането на нова процедура по алтернативно решаване на спорове, възникнали във връзка с договори за продажба или предоставяне на услуга между търговец, установен в ЕС, и потребител, пребиваващ на територията на ЕС.

Регламентират се специални органи, които да разглеждат възникналите спорове и да съдействат на страните за тяхното разрешаване. Органите за АРС трябва да фигурират в нарочен списък, одобрен от Министъра на икономиката, а подведомствените им спорове могат да бъдат както национални – възникнали между търговец, установен на територията на държава членка, и потребител, намиращ се в момента на поръчката в пределите на същата държава, в която е установен търговецът, така и трансгранични – при които в момента на поръчката местонахождението на потребителя се различава от държавата, в която търговецът е установен. Трансграничните спорове трябва да произтичат от онлайн продажба на стоки и услуги и подлежат на разглеждане и разрешаване посредством онлайн платформа за АРС.

Всеки орган по АРС трябва да разработи и прилага процедурни правила за АРС, които напълно да отговарят на принципите на експертност, независимост, безпристрастност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност. Производството следва да бъде максимално достъпно за потребителите – да изисква изразходването на минимални разходи и да предвижда възможност за онлайн подаване и обмен на документи. Правилата следва да определят и крайния акт, с който завършва производството, като възможните варианти са три – с предлагане на решение, налагане на решение или събиране на страните по спора, с цел подпомагане намирането на решение по взаимно съгласие. Потребителят обаче не трябва да се лишава от възможността за защита по съдебен ред. Ако процедурата предвижда налагане на решение, решението има задължителна сила само ако страните предварително са били уведомени за задължителния му характер и са заявили изрично съгласието си. Ако страните използват процедура за АРС, която не предвижда налагане на решение, давностните срокове за защита по съдебен ред не текат, докато процедурата не приключи. На всеки етап от производството страните могат да се откажат от него, ако не са удовлетворени от резултатите или от начина на протичане на процедурата, но когато е предвидено задължително участие на търговеца в процедурата, тази възможност се прилага само за потребителя.

От своя страна, самите търговци се задължават да предоставят на потребителите информация за органите по АРС, в чийто обхват на дейност попадат, и за тези от тях, към които са поели ангажимент да участват или са длъжни да използват. За неизпълнение на това свое задължение търговците подлежат на санкции – глоба от 200 до 500 лева за физическите лица и имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лева за едноличните търговци и юридическите лица за всеки отделен случай.

Търговците, установени в рамките на Европейския съюз, които сключват договори за онлайн продажби или услуги и онлайн търговия, поставят на интернет страниците си електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове (платформа за ОРС), която е леснодостъпна за потребителите.

Съгласно измененията на закона Комисията за защита на потребителите ( „КЗП“) също ще осъществява дейност по алтернативно решаване на потребителски спорове чрез помирителни комисии, а Европейският потребителски център към КЗП ще съдейства на потребителите да получат достъп до орган за АРС в друга държава-членка на Европейския съюз, компетентен да разгледа трансграничния спор, свързан със задължения, произтичащи от договори за продажба или за предоставяне на услуги. Общи и секторни помирителни комисии ще бъдат създадени към КЗП като органи за алтернативно решаване на потребителски спорове. Общите помирителни комисии ще съдействат за разрешаване на национални и трансгранични спорове между потребители и търговци във връзка с договори за продажба на стоки и предоставяне на услуги, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация на стоки или услуги, неравноправни клаузи в договорите, нелоялни търговски практики, предоставяне на съществена информация, туристически услуги и договори, сключвани с потребители. Общите помирителни комисии ще разглеждат и спорове между потребители и търговци в сектори на икономиката, в които няма орган за АРС. Секторните помирителни комисии ще се занимават с национални и трансгранични спорове между потребители и търговци в областта на енергетика, водоснабдителни и канализационни услуги, електронни съобщения и пощенски услуги, транспорт и финансови услуги. Създава се и специална помирителната комисия за платежни спорове в съответствие със Закона за платежните услуги и платежните системи.

Процедурата по разглеждане на спора от общите и секторните помирителни комисии предвижда въпросът да бъде отнесен първо към търговеца и, ако страните не успеят да постигнат съгласие, потребителят да има възможността да сезира общите или секторните помирителни комисии чрез подаване на заявление в писмена форма до КЗП. Заявлението и приложената към него документация ще могат да се подават и по електронен път, чрез сайта на КЗП. Процедурата завършва с изготвяне на помирително предложение, което има силата на споразумение, ако се одобри от страните. Ако обаче някоя от тях не изпълнява задълженията си по него, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора – предмет на споразумението. Изпълнителна сила на сключеното споразумение може да се постигне, като споразумението се предостави за одобрение пред компетентния съд. Производството пред секторните и общите помирителни комисии е еднократно – втори път спорът не може да бъде разгледан от тях. Към КЗП ще действат и медиатори, които ще спомагат за разрешаването на спорове между потребители и търговци. Образувано производство пред секторни или общи помирителни комисии отново спира давностния срок за защита по съдебен ред.

Наред с горните нововъведения в законодателната уредба изменения има и в регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори. Въвеждат се две нови хипотези на такива клаузи, а именно: (а) клаузи, които предвиждат автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича договорът, и (б) хипотезата, при която за потребителят е невъзможно да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Остава възможността за потребителя да прекрати едностранно сключен от него договор, без да дължи каквито и да е обезщетения и неустойки, ако не е съгласен с изменения на приложимите към договора общи условия, но само ако те не се дължат на разпореждане на съответния компетентен орган.

Исковете, свързани с неравноправни клаузи в потребителски договори вече ще се разглеждат по реда на бързото производство, уредено в Глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.

Изменения в Закона за енергетиката

Поредните изменения в Закона за енергетиката („ЗЕ“) влязоха в сила, считано от 24.07.2015 г. Обявената цел на измененията е стабилизиране на финансовото състояние енергийната система посредством нови мерки за попълване на финансовия дефицит в Националната електрическа компания („НЕК“).

Създава се Фонд „Сигурност на електроенергийната система“

Първата от новоприетите мерки е създаване на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който има за цел да покрива разходите на НЕК за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени. Средствата във Фонда се набират от: ежемесечни вноски, дължими от производители и търговци – вносители на електрическа енергия, в размер 5% от приходите от продадената електрическа енергия без ДДС; приходите, получени от търговете за продажба на квоти по Закона за ограничаване изменението на климата; приходи от лихви, включително върху просрочените вноски; дарения и приходи от статистически прехвърляния на енергия от възобновяеми източници.

Вноските във фонда са публични държавни вземания и се събират от НАП по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс. Вноските се дължат до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, като до 5-то число на текущия месец производители и търговците са длъжни да подадат декларация за приходите си за предходния месец. Вноските се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане. Те обаче не влизат в състава на признатите от КЕВР разходи за целите на ценовото регулиране.

Сделки по свободно договорени цени

Законът изрично регламентира възможността производители на енергия от възобновяеми източници да сключват сделки на свободния пазар за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство, което се изкупува на преференциална цена. От своя страна, НЕК може да продава на свободно договорена цена и енергия от високоефективно комбинирано производство, както и енергия от ВЕИ, изкупена от крайните снабдители.

Законът създава нови задължения за оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, които също са задължени да заплащат невъзстановяеми разходи и разходи за задължения към обществото на цената, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране („КЕВР“).

Изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници

С преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на закона за енергетиката са изменени и ключови разпоредби от Закона за енергията от възобновяеми източници („ЗЕВИ“).

Промени в режима на централите на биомаса

За да се ползват от приоритетно оставане в работа производствените обекти с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 %, производителят следва да докаже, че е регистрирал животновъден обект по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност най-малко три години преди датата на подаване на заявлението за присъединяване и притежава определен брой регистрирани животни, както и птици, от животинския тор на които се произвежда 1 kWh електрическа енергия на ден. Броят на регистрираните животни е следният:

  1. говеда, биволи – 1 брой;
  2. телета и юници за угояване – 1 брой;
  3. телета до 6 месеца – 1,5 броя;
  4. свине – 5 броя;
  5. овце – 10 броя;
  6. птици – 300 броя.

Изменят се параметрите на централите на биомаса, които ще бъдат въведени в експлоатация в бъдеще и които ще могат да се възползват от задължително изкупуване на електроенергията на преференциална цена. Преференциите остават за централи с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони и които са с инсталирана електрическа мощност до 1,5 MW и използват биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 60 на сто, при спазване на горните изискванията за регистриране на животновъден обект или с инсталирана електрическа мощност до 500 kW, които използват биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство.

Предвижда се преференциалният режим (т.е. задължително изкупуване на произведената електроенергия на преференциална цена) за централите на биомаса, покриващи гореописаните изисквания, да се запази до 30.06.2016 г. Централите, въведени в експлоатация след тази дата няма да се ползват с преференции.

Нови ограничения в изкупуването на електроенергия от ВЕИ на преференциални цени

Въвеждат се допълнителни ограничения в количествата електроенергия, произведена от възобновяеми източници, които ще се изкупуват на преференциални цени. По преференциална цена ще се изкупува количествата електроенергия само до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР.

Нетното специфично производство на електроенергия се дефинира като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. За биомаса централите, които отговарят на изискванията в предходните параграфи, определеното нетно специфично производство на електрическа енергия не се прилага. С други думи цялото количество произведена електрическа енергия ще може да се изкупува по преференциални цени.

Изменя се и цената, по която ще се продава остатъкът от електрическата енергия, която няма да се изкупува по преференциални цени. Тези количества електроенергия ще се изкупуват от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители, на цена за излишък на балансиращия пазар, освен ако производителите ги използват за собствени нужди или ги продават по свободно договорени цени.

В срок до 31 юли 2015 г. КЕВР следва да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, т.е. до 24.07.2015 г.

Изменения в Кодекса на труда

В брой 54 на Държавен вестник беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Измененията в Кодекса на труда влязоха в сила от датата на обнародването им – 17.07.2015 г.

Работодателят отново получава правото да прекрати едностранно трудовия договор с писмено предизвестие, отправено до служителя, при придобиване от служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Наред с това изменение, отново се въвежда и възможността за майките да ползват допълнителен отпуск за отглеждане на четвърто и следващо дете до навършване на втората година на същото, вместо неплатения отпуск, който досега можеше да бъде използван от майките до навършването на втората година на детето.

С измененията в кодекса се въвежда изрична регламентация на трудовите договори за краткотрайна сезонна и селскостопанска работа. Такива договори могат да бъдат сключвани между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж. С един работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 90 работни дни в една календарна година. Трудовият договор трябва да съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата на изпълнение на работата, продължителност, начало и край на работния ден. Продължителността на работното време е равна на пълната законоустановена продължителност от 8 часа, а възнаграждение се изплаща лично на работника срещу разписка в края на работния ден. Служителите по тези договори ще подлежат на осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт и трудова злополука и професионална болест, като паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест ще се изплащат за максимум от 90 календарни дни.

Отпадат изискванията за работодателите да водят и утвърждават график за ползване на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Отпада и задължението на работодателя да разработва правила за здравословни и безопасни условия на труд.  Работодателят следва да води трудово досие за всеки един от служителите си, в което да съхранява документите, касаещи възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение със същия. От своя страна, служителят има правото на заверени преписи от всички документи, съхранявани в досието му.
Изменения се въвеждат и в уредбата на дисциплинарните наказания, които вече ще се налагат от упълномощени длъжностни лица с ръководни функции, определени от работодателя.

Допълнителните разпоредби на закона регламентират приложението на част от текстовете спрямо микропредприятията и малките предприятия, като в тях работодателят няма да може да удължава работното време и да въвежда непълно работно време, но вече няма да бъде длъжен да издава и утвърждава правилник за вътрешния трудов ред.

Отново мобилни камери на пътя

От 23.05.2015 г. влиза в сила наредба, която регламентира използването на автоматизирани технически средства и системи за контрол за спазване на правилата за движение по пътищата.

Стационарни и мобилни автоматизирани технически средства ще заснемат установените нарушения под формата на снимка или видеозапис, като за същите ще бъдат издавани електронни фишове.

Мобилните устройства ще бъдат позиционирани в служебен автомобил или мотоциклет или временно разположени на участък от пътя, като устройства за измерване на скоростта ще бъдат вградени и в служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток. В случаите на осъществяване на контрол с мобилно устройство във време на движение, нарушителите ще бъдат спирани на място и ще се предприемат действия за реализиране на действия за установяване на извършеното нарушение по общия ред. За нарушения, установени с мобилни устройства във време на движение, електронни фишове няма да се издават, а при контрола на скоростта върху заснетите изображения уредът трябва да отразява и скоростта на служебния автомобил или мотоциклет.

Самите технически устройства трябва да притежават удостоверение за одобрен тип средство за измерване и да са преминали проверка, извършена от Българския институт по метрология. Местата за контрол ще бъдат обозначавани със знак, поставен преди устройството, а също ще бъдат оповестени или публикувани на страницата на Министерството на вътрешните работи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак, разположението му ще се документира със снимка.